Автор: Борис Шойтов
„Не можеш да се научиш да палпираш като четеш за това или слушаш как се прави.
Да се научиш да палпираш можеш, само като палпираш.“
Виола Фрайман (1963)
Речникът на остеопатичните термини определя „палпация“ като „прилагане на различен натиск с ръка върху повърхността на тялото с цел определяне на формата, размерите, консистенцията, положението, вътрешната, присъща на тъканите подвижност, както и здравето на подлежащите тъкани“.
В това определение, за целите на метода SEST и краниалната терапия, най-значима е оценката на вътрешната подвижност.
Възприятието за движението и особено за вътрешното, присъщо на тъканите, вродено движение е неотменна черта на изкуството на палпацията.
В „Основи на остеопатичната медицина“ авторите посочват, че вътрешното движение може да се проявява по няколко пътя:
- Биохимично, на клетъчно и субклетъчно нива
- Като част от множество електрически модели
- Като комбинация от различен брой циркулаторни и електрически модели,
- А също и като ритмични модели, чиято природа още не е разбрана
Каквато и да е природата на вътрешното тъканно движение, всички негови форми притежават редица характерни качества, присъщи на понятието „движение“ като такова – посока, скорост, характер (плавност, рязкост и т. н.), качество (свободност, затрудненост, „течливост“, визкозитет и т. н.), дистанция или обем на движението, ритъм.
На етапа на усвояването на базовия диагностичен алгоритъм на метода SEST на нас ни е необходимо да се научим да „чуваме“ самия факт на наличие или липса на движение на определен участък от твърдата мозъчна обвивка. Всички останали качества на движението, изброени по-горе, може би ще ни потрябват едва на следващите етапи от обучение.
Да се научи да слуша движението като такова, може практически всеки човек.
Лион Чайтоу сравнява тялото с музикален инструмент:
„Инструментът, на който свири целителят, това е човешкото тяло и развитието на палпаторна грамотност позволява да се „чете“ това тяло.“
Нашето тяло, действително, постоянно, във всяка секунда произвежда множество движения, подчинени на определени ритми, сливащи се в единната хармония на вътрешното тъканно движение, единната мелодия на живото тяло. Както всеки човек, дори и не притежаващ тънък музикален слух, е способен да отличи обичаен шум от мелодия, така всеки човек е способен да се научи да „слуша“ вътрешното движение на тъканите.
Палпацията на тъканното движение се различава от другите форми на палпация.
Преди всичко, за да почувстваш движението, трябва самият ти да се движиш. Нужно е да се слееш с това движение, което искаш да почувстваш. Това „сливане“ е крайъгълен камък в изкуството на палпиране на движението.
Често сравняват вътрешното тъканно движение с колебанията на коркова тапа на повърхността на водата.
За да почувстваш тези колебания, твоето докосване трябва да бъде много леко и ти трябва да следваш движението на „тапата“. Ако не следваш движението, силата на твоето докосване веднага би станала прекалено голяма и ти просто ще спреш движението. В своето движение колебанията на „тапата“ са слети с колебанията на „водата“ и ти също трябва да се слееш с тях.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Съществуват много упражнения за развиване на това палпаторно умение.
Едно от базовите упражнения е следното:
Седнете с партньора си един срещу друг от двете страни на тясна масичка (масажна кушетка също е подходяща). Партньорът поставя предмишниците си на масата с дланите нагоре. Вие поставяте своите длани върху неговите предмишници.
Помолете партньора да диша дълбоко и се постарайте да почувствате движенията, които възникват в тялото на партньора Ви по време на това дълбоко, форсирано дишане.
След като почувствате това движение (това е лесно и достъпно за всеки), помолете партньора да се върне към естествения си тип дишане и продължавайте да чувствате неговите дихателни движения. След това – когато се убедите, че сте способни да усещате движенията на тялото при обичайно, нефорсирано дишане – престанете да им обръщате внимание.
Идете по-дълбоко. Следващото, което може да почувствате, е съдовият ритъм. Той е по-„тънък“, в сравнение с дихателните движения, но след няколко минути ще бъдете в състояние да го усетите.
След като почувствате съдовата пулсация (без значение дали това е пулсация на по-едрокалибрени съдове, или на капиляри), престанете да й обръщате внимание.
Идете по-дълбоко.
„Под“ всичко това има още движение.
Постепенно Вие ще можете усетите движението, което се поражда в дълбочината на тъканите – подобно на бавна мека вълна, която се стреми като че ли да завърти предмишницата на партньора Ви навън или навътре. Това е движението на първичния дихателен механизъм.
Не обръщайте внимание на обичайното дишане, на съдовата пулсация. Отхвърлете ги. Нека те не Ви пречат. Стойте с тази бавна вълна, която като морски прилив достига брега и се оттегля. Това е проявление на първичното дишане.
„Вдишване“ – тъканите се стремят да се завъртят навън – външна ротация на тялото.
„Издишване“ – тъканите се стремят да се завъртят навътре – вътрешна ротация на тялото.
Стойте с това движение.
Рано или късно това упражнение ще се удаде на практически всеки.
На по-напредналите нива на работа в SEST оценката на симетричността на тези „навътре-навън“ ротационни движения на тялото може да имат важно диагностично значение, тъй като позволяват реално „да се види“ векторът на движение на акупунктурния канал с нарушение.
Подобни упражнения има множество. Опитният преподавател е способен да подбере за ученика онова, което ще помогне на последния да почувства вътрешното движение на тъканите. Той ще може, също така, да проконтролира „правилността“ на усещанията на ученика.
Няколко важни момента в развитието на умението да се усеща вътрешното движение:
- Докосването трябва да бъде меко, не плътно. Не „заплашвайте“ и не се „втурвайте“ – сливайте се с движението на тъканите. „Разтваряйте се“ в него.
- Възприемайте това, което усещате, като реалност.
- Не критикувайте усещанията си.
- Доверявайте се на ръцете си.
- Бъдете непредубеден наблюдател.
Сега малко по-подробно по тези моменти.
Живото тяло винаги реагира на докосване. Реакцията на твърдото, грубо, агресивно докосване може да бъде изкривяване на ритъма на движение или дори спирането му; и тогава Вие, разбира се, няма да можете да усетите нещо, което го няма. Бъдете неутрални в докосването си.
Всички следващи точки, по същество, говорят за едно и също. За доверието. За доверието в себе си. Няма такова нещо като абсолютно правилно или абсолютно неправилно усещане. Вашите усещания – това е Вашата реалност. Не се критикувайте. Не си задавайте въпроса правилно ли чувствате. Това е безсмислен въпрос. Това е все едно да се запитвате „Правилно ли слушам музика?“, „Правилната ли миризма усещам?“, „Правилния ли цвят виждам?“.
Това е звукът, който чувате Вие. Това е миризмата, която Вие помирисвате. Това е цветът, който Вие виждате.
Вярвайте на себе си и на ръцете си.
И не съдете това, което усещате. Не си казвайте: „Това не може да бъде, защото трябва да бъде другояче.“ Под пръстите Ви може да става всичко, което Ви дойде на ум. Приемайте всичко като даденост.
И последно, но може би най-важно: това е вниманието. Вниманието е това, което управлява дълбочината и качеството на възприятието Ви. Съсредоточете се върху това, което искате да почувствате. Бъдете внимателни и не губете концентрация.
Сред типичните грешки, водещи до неправилни резултати при палпация, може да се споменат: недостатъчна съсредоточеност, прекалено голяма сила на натиска (прекаленото притискане може да преустанови движението), прекалено движение от Ваша страна.
И помнете: не съществува инструмент, който би могъл да бъде толкова чувствителен, колкото е чувствителна човешката ръка.
На български език преведе за Вас: РС