За метода „Абдоминална Диагностика и Терапия“ (АДиТ)

Автор: Борис Шойтов

 

В тази статия аз разказвам по-подробно за подхода, който засега се нарича „Абдоминална Диагностика и Терапия“. Както казвам „засега“, имам предвид, че не е изключено в близко бъдеще да се появи друго название, отразяващо по-точно същността на подхода.

 

Формулирайки определението на метода, може да се каже, че „Абдоминалната Диагностика и Терапия“ (АДиТ) е лечебно-диагностичен метод, разглеждащ областта на предната коремна стена в качеството й на област, свързана с всички отдели и системи на организма. Тези взаимовръзки се базират както на класическите представи на китайската медицина, така и на съвременните анатомични знания.

В диагностичния си аспект методът АДиТ е насочен към разкриване на рефлекторни промени в рисунъка на тоничните модели на тъканите на предната коремна стена, а също и оценка на някои други показатели – температурни, текстурни, динамични. Тези изменения възникват като следствие от нарушения в различни системи на организма и се анализират от гледна точка на представите на класическата китайска медицина.

Оценката на динамичните изменения е немаловажна част от диагностичния аспект на този метод. Под „динамика“ в нашия контекст разбираме различните форми на вътретъканна подвижност. Вътретъканната подвижност, както и в метода SEST, се разглежда като проява на механизма на (динамиката на) Ци – едно от основополагащите понятия в китайската медицина. Именно коригирането на динамичните нарушения посредством специфично мануално въздействие се явява терапевтичен аспект на работата.

Трябва веднага да се посочи, че АДиТ не е вариант на висцерална манипулация или какъвто и да било друг вариант на непосредствено въздействие върху коремните органи. Но ако специалистът владее тези методики, то те се съчетават прекрасно с практиката в АДиТ.

Връщам се към същността на този подход, за да кажа, че за много древни култури коремът е сакрално място. В повечето славянски езици, например, думата „корем“ (на руски живот – бел. пр.) означава „живот“. В културата на страните от Далечния изток областта на корема представлява съсредоточие на жизнените сили, център на виталността и връзката с висши светове.

Огледът и палпацията на корема е една от най-древните форми на диагностично изкуство в източната медицина. В класическата китайска медицина – в ранните етапи на формирането й – този диагностичен подход е заемал водещо място.

За това се споменава в трактата „Нань Цзин“ (глави 8, 16 и 56), където областта на корема е свързана с източника на всички канали и чудесни съдове, а се разглеждат и коремни зони, свързани с петте органа цзан и палпаторни признаци за техни нарушения.

В частност, в глава 8 на трактата „Нань Цзин“ се посочва:

諸十二經脈者，皆係於生氣之原。所謂生氣之原者，謂十二經之根本也，謂

腎間動氣也。此五藏六府之本，十二經脈之根，呼吸之門，三焦之原。一名

守邪之神。故氣者，人之根本也，根絕則莖葉枯矣。 

„… Пулсацията на всичките 12 канала е свързана с източника на жизнената ци. Говорейки за източник на жизнената ци, се има предвид коренът на 12-те канала и се подразбира областта на движение на ци между бъбреците. Това е основата на петте плътни (цзан) и шестте кухи (фу) органа, коренът на пулсацията на 12-те канала, врата на вдишването и издишването, източник на „тройния нагревател“ (сань цзяо). По друг начин, това се нарича още дух (шень), защитаващ от злото (се). Затова ци е коренът на човека. Ако бъде отрязан коренът, стъблото и листата увяхват …“

 

„Областта на движение на ци между бъбреците“ е синоним за долен Дань Тянь – един от основните центрове на виталността в нашия организъм. Това е един от трите главни центъра на ритмиката на тялото.

 

В краниалната концепция основно внимание се отделя на краниалния център на ритмиката, докато в АДиТ ние поставяме главния акцент върху абдоминалния център. По такъв начин, абдоминалната работа може да се яви своеобразно разширение и допълнение на краниалната концепция, особено на нейното биодинамично направление.

Повечето теории свързват краниалния център на ритмика със системата на мозъчните стомахчета (макар да няма единно мнение по този въпрос); по отношение на абдоминалния център е трудно да се направи подобна еднозначна структурна връзка. Въпреки това, в учебната програма ние отделяме достатъчно внимание на „изслушването на източника“. В Модул 2 от обучението по SEST ние също посвещаваме доста внимание на това, но разглеждаме тази област само във връзка с началото на чудесните съдове. В АДиТ тази област ни интересува именно като един от центровете на ритмика и ресурсност на организма, затова и функционалността на определени акупунктурни точки в коремната област се разглежда предимно във връзка с тяхното влияние върху „източника“.

 

Диагностичната част от работата се състои от два взаимно допълващи се момента:

1. Палпаторна диагностика
2. Динамично изслушване

 

Под „палпаторна диагностика“ се разбира палпация на предната коремна стена и някои допълнителни области с цел разкриване на отклоненията от нормата, които може да се проявят във вид на температурни, текстурни и структурни изменения. Тези изменения, проявявайки се в специфични зони на корема, се наслагват в абдоминални модели, характерни за нарушения в един или друг орган от гледна точка на китайската медицина. Тези зони и модели са описани в класически китайски източници, в частност, в споменатия вече трактат „Нань Цзин“ (глави 16 и 56).

Динамичното изслушване представлява възприемане на вътретъканната подвижност (динамика)на различни тъканни нива – както повърхностни, така и дълбоки. Динамичното изслушване е насочено на първо място към изслушване на динамиката на ци по протежение на цзин ло (акупунктурните канали), преминаващи в областта на предната коремна стена. При това, става дума за изслушване, което се провежда не само по протежение на повърхностния ход на канала, но голямо внимание се отделя и на динамиката на вътрешните ходове. На това ниво именно е възможно „привързване“ към някакви известни анатомични структури.

Между палпаторните находки и динамичното състояние винаги съществува взаимовръзка, което превръща диагностиката в жив процес, оценяващ състоянието на организма „в реално време“. Получаваните диагностични данни позволяват на терапевта да се доближи до възприятието и разбирането на нарушението в неговата цялост.

Трябва да се посочи, че палпаторните абдоминални признаци са поливалентни, т. е. многозначни. Само в съчетание с други подобни признаци те добиват своето значение, влизайки в целостността или гещалт-а на нарушението. Именно поради това отделяме голямо внимание на понятието „гещалт на нарушението“ по време на обучението и на практическата работа. (Аз, между другото, смятам, че ползването на това понятие е правомерно във всички видове биодинамична работа.)

Обикновено здравето се разглежда като цялостност, а болестта – като отклонение от нея. На мен ми се струва, че без възприемане на целостността на нарушението е много трудно да се осъзнае целостността на здравето. В практиката на абдоминалната работа именно гещалтът на нарушението позволява след това да бъде изграден т. нар. терапевтичен гещалт. Подробното разглеждане на последното понятие излиза извън рамките на настоящото повествование, затова аз ще спомена за него съвсем накратко по-нататък в статията.

В диагностичната практика ние се ориентираме към различни схеми на представителство на вътрешните органи върху предната коремна стена, известни от древни времена, както в рамките на традицията на китайската медицина, така и разработени от безчислени японски специалисти. Разглеждаме и съвременни подходи, в частност, метода на абдоминална акупунктурна на китайския професор Чжиюнь Бо.

Лечебната част на практиката се състои от предварителна мека пресурна проработка на зоните на тонични и текстурни нарушения, констатирани при палпаторната диагностика. След това се провежда динамична работа. Тя се състои от формиране на терапевтичен гещалт. Думата „гещалт“, в нашия контекст, се използва не в психотерапевтичен смисъл, а в нейното изначално значение – форма или структура, а също и цялостност, т. е. под „гещалт“ се разбира пространствено-нагледната форма на възприеманите предмети, а в нашия контекст – пространствена форма на динамичния поток. Всеки гещалт има свой „център на тежестта“, който се проявява или като център на маса, или като изходна точка (точка на прикрепване). Тази точка служи за начало на изграждане на цялото.

Например, ние можем да разглеждаме областта на „движение на ци между бъбреците“ (източникът) в качеството на изходна точка на гещалта на нормална динамика на ци в тялото (正氣 – чжен ци). В същото време срединната линия може да се разглежда като „център на тежестта“ на гещалта на нормалната динамика на ци.

Говорейки в общи линии за терапевтичния гещалт, може да се каже, че в тесния смисъл на думата под този термин може да се разбира специфично положение на пръстите или ръцете на оператора, поставени върху определени точки на тялото, които на свой ред се явяват част от гещалта на нарушението. Терапевтичен гещалт може да се формира както от пръстите на едната ръка, така и на двете ръце.

В по-широк смисъл, под терапевтичен гещалт се разбира триизмерен динамичен поток, проявяващ се в тялото на пациента при контакт с него на ръцете на оператора, поставени в специфична позиция. Като правило, формирането на терапевтичен гещалт изисква няколко последователни смени на положението на ръцете на оператора върху тялото на пациента. Пръстите на оператора се удържат в положение на терапевтичен гещалт до момента на хармонизиране на динамичния поток в избраните точки, след което се преместват в следващата позиция. С други думи, използва се същата техника на „Присъствие“, която прилагаме в SEST, но с малко променен акцент. Работата изисква постоянно възприемане на динамичния поток и спонтанното му следване в редуващи се форми на положение на пръстите на оператора. Може да се каже, че това е много творчески вариант на прилагане на техниката на „Присъствието“, напомнящ джазова импровизация. Всяка позиция на терапевтичния гещалт се удържа до момента на хармонизиране на динамичния поток в избраните точки, а след това пръстите се пренасят в следващата позиция.

Разбира се, съществуват още много нюанси, за които е просто невъзможно да се разкаже във формат статия, но те са важни за построяването на строго индивидуализиран протокол на лечение.

 

Като обобщение на всичко, казано дотук, може да се изброят няколко пункта, които правят работата в абдоминалната област важна и интересна:

• Връзка на всички канали и чудесни съдове с източника
• Простота в обследването и работата
• Мигновено отражение във вид на промяна на състоянието на пациента
• Бърза ефективност
• Лесна интеграция с принципите на метода SEST
• Разширяване на биодинамичния подход в краниалната концепция

 

За кого този подход е интересен за изучаване и прилагане?

• Масажисти – АДиТ позволява да се излезе отвъд рамките на привичните методики и да се индивидуализира подходът към пациента
• Специалисти по китайска медицина – АДиТ позволява да се разшири диагностичният и терапевтичният арсенал, да се задълбочи разбирането на класическите принципи и да се повиши степента на осъзнаване на извършваната работа
• Остеопати – АДиТ позволява да се свържат анатомично-физиологичните представи с принципите на китайската медицина, да се демистифицира класическата китайска медицина и да се разшири сферата на приложение на остеопатичните техники
• SEST-терапевти – АДиТ е допълнителен метод за диагностика, който позволява да се проследят динамичните изменения в реално време и който повишава ефективността на работата, т. е. фактически ние извършваме окончателната „фина настройка“ (fine tuning)