Автор: Борис Шойтов
Общувайки с практикуващи SEST – както начинаещи, така и напреднали – аз често се сблъсквам с една и съща група въпроси или трудности. Веднага ще кажа, че тези трудности са мними. Но въпреки това тези въпроси заслужават известно разяснение.
В какво се състоят те?
Едната категория въпроси е свързана със „сложността“ или продължителността на изпълнение на диагностичния алгоритъм. Диагностиката се проточва дълго и пациентът се уморява.
Вторият често задаван въпрос е: По време на диагностиката многократно се разкрива на различни нива един и същ канал. Веригата на нарушението е много дълга и операторът започва да се обърква; и пак, пациентът се уморява.
Третият въпрос: Лечението се проточва прекалено дълго, а динамиката на каналите изобщо не се хармонизира. Операторът се уморява.
На мен ми се струва, че всички тези въпроси са свързани преди всичко с понятието „намерение“ – в значението, което му придаваме ние в SEST.
В нашия контекст, както вече е казвано неведнъж, независимо от речниковите значения, намерение и желание са различни неща.
Желанието винаги е активно по природата си. Аз желая (аз искам) да получа нещо. Да получа резултат. При тази нагласа винаги съществува един скрит страх, че това няма да се случи. Сега няма се спирам на обяснения защо това е лошо.
В този смисъл, намерението е по-пасивно. Намерението е прицелване. Ние въз-намеряваме да достигнем някаква цел.
Целта – това е мишена. Ние сме прицелили стрелата и сме я пуснали. Стрелата попада в целта. Нас не ни интересува процесът на полета на стрелата. Дори и мишената ни е нужна, само за да спре стрелата. В този случай, резултатът е само последният стадий на процеса. Нещо се извършва и то завършва с резултат. Процесът е приключен.
Но самото Намерение не е процес. То е даденост. Необходимо условие. Затова не трябва да се мисли: „Ето, сега аз ще въз-намерявам“ или „Ето, сега аз ще формирам намерение“. Намерението не е нещо, което вие трябва предварително да изговаряте с думи на глас или мислено.
Тук ние трябва да определим смисъла на понятието „Намерение“.
Аз формулирам това като „убедено знание – Така ще стане“. Това не е деклариране „Нека стане така“. Това не е магическо заклинание. Това е убеденост. Констатация на факта. Когато пациентът взема Хакини-мудра, вие знаете, че всички неподвижни сегменти ще започнат да се движат. За вас това е несъмнен факт. Когато търсите мудрата на канала, вие знаете, че сегментът ще реагира. Когато сте намерили нарушения канал, вие знаете, че съответстващата му черепна кост също ще демонстрира нарушение.
В този слой на смисъла на „намерение“, то е близко до понятието „нагласа“. Във всеки метод или система съществуват установени нагласи, които именно и правят метода метод. Другояче той просто не работи. Нашите нагласи възникват от разбирането на идеята на метода. Вие трябва да разбирате смисъла на вашите диагностични действия. Трябва да разбирате какво търсите. Тук ние „ходим по много тънък лед“. Цитирайки хомеопатите, ще повторя – у нас не трябва да съществува предубеденост. Ние трябва да бъдем непредубедени наблюдатели. Ние знаем какво търсим. Но не знаем какво ще намерим. Ние търсим динамичното нарушение. Нарушението в динамиката на ци. То се проявява в нарушението на динамиката на канала. Но ние не знаем в кой канал ще открием нарушение. Ето тук не бива да съществуват никакви предварителни нагласи. Вие разпитвате пациента, за да може той сам да се фокусира върху канала с нарушение. В процеса на разказа му вие може и да предположите кой канал може да е с нарушение. Но в момента на диагностиката забравяте за всичко това. У вас няма каквито и да било предположения.
Вие не можете да контролирате своето подсъзнание, каквото и да се разбира под това. Затова е много сложно да бъдете уверени, че не сте сформулирали нагласа да откриете това, което сте открили. Единственият изход от тази ситуация е любопитството, в качеството му на предварителна нагласа. Вие сте движени от любопитството да видите „как ли в този организъм ще се прояви нарушението , което пациентът е озвучил при разпита“. Вариантите на проявление на нарушението може да са страшно много, но това разнообразие все пак не е безкрайно. Броят на каналите е крайно число, следователно и броят на звената във веригата на нарушението също има граница.
Нека да помним простичките неща, за които съм говорил не един и два пъти.
Нас каналът ни интересува в качеството си на динамично проявление. Да, под себе си той има материален субстрат – миофасциален тракт – но ние си имаме работа с него именно от динамична позиция, т. е. от гледна точка на вътретъканната подвижност. Ако сте открили на нивото на шийния отдел на гръбначния стълб неподвижен сегмент, който съответства на нарушение канал, значи това нарушение се е проявило в тялото по хода на миофасциалния тракт във вид на нарушение на неговата вътретъканна подвижност. Може ли в хода на алгоритмичното търсене да откриете още веднъж същия канал на друго диагностично ниво? Да. Това е възможно в редки случаи. При това вие задължително ще го откриете на друг фокус. Задайте си въпроса: А как ще се прояви това в тялото? Как ще се отрази това върху динамиката на миофасциалния тракт? Вие не можете 10 или 15 пъти да намирате на различни нива, в различни слоеве един и същ канал. Нарушението вече се е проявило в тялото във вид на отклонение на вектора на динамика на канала. Към какво сочат вашите находки? Към нищо. Това просто е неразбиране на това, какво правите. Това са неправилни и ненужни предварителни нагласи. Предубеденост. Загуба на концентрация на вниманието.
Помнете едно просто нещо: находката в алгоритъма сочи към конкретен динамичен феномен в тялото. И това също е една от границите на Намерението. Вие просто знаете, че ако някакъв сегмент стои неподвижно, значи в тялото има отклонение на вътретъканното движение от неговата нормална траектория. Веригата на нарушението може да има различна дължина, но тя все пак не е безкрайна. Та нали казваме, че организмът ни показва най-дълбокото звено на нарушение, с което той може да работи в момента, за което има достатъчно Ресурс. Така че защо му е на организма да ни показва безкрайни повторения? Защо той не ни изведе директно към целта, след като има толкова голям ресурс?
Помнете още, че ние работим с модел. А колкото по-прост е моделът, толкова по-ефективен е той. Това пак е въпрос на обезпеченост с ресурс.
Връщам се към смисъла на Намерението като проява на убедено знание.
Вие работите върху точки и знаете точно какво трябва да се случи. Ще се повторя още веднъж – вие не храните желание това да се случи. Не утвърждавате мантра: „Да стане великото поправяне на нарушеното“. Просто знайте – това ще се случи. Присъствайте и бъдете търпеливи. Колкото по-силна е убедеността, толкова по-високо е качеството на Присъствие в техниката. И толкова по-кратко е времето на нашето включване в системата на пациента.
Разбира се, че на начинаещите е трудно да придобият бързо това „знание“. У тях още не е изработен „рефлексът“ – „прицелил си се – улучил си“, „действие – резултат“. Вниманието им е отклонено към припомняне на алгоритъма, към запомняне на точките, към чувстване на движението и пр. Най-интересното е, че вие получавате много впечатляващи резултати и въпреки това продължавате да се съмнявате. Защо? Явно, тук сработват някакви личностови специфики. За това ще поговорим някой друг път.
В заключение, ще напомня няколко неща за новичките в практиката.
Изпълнението на алгоритъма не бива да отнема повече от 5 минути. Помнете, че си имаме работа с динамична система, с жив организъм. Картината непрекъснато се променя. Организмът не е статичен. За 5 минути ситуацията ще се промени и вие ще се окажете в ситуацията на кученце, което безкрайно бяга, преследвайки опашката си. Не сте успели – тогава по-добре го направете на няколко етапа. Влезте максимално дълбоко, според възможностите си днес. Изпълнете процедурата. Повторете диагностичния алгоритъм още веднъж. Това ще бъде по-ефективно. Само не превръщайте този начин на работа в постоянна практика. Това е уместно само в началния етап на усвояване на метода.
На български език преведе за Вас: РС